ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Примерна бланка подготовка.

test1BG

• Хан Аспарух /680-701/
• Хан Тервел /701-721/
• Хан Кормесий /706-733/
• Хан Севар /724-738/
• Хан Кормисош /739-755/
• Хан Винех /755-762/
• Хан Телец /762-764/
• Хан Сабин/764/
• Хан Паган/764-765/
• Умор /765/
• Хан Токту/765-768/
• Хан Телериг/768-777/
• Хан Кардам/777-803/
• Хан Крум/803-814/
• Хан Омуртаг/814-831/
• Хан Маламир/831-836/
• Хан Пресиян/836-852/
• Княз Борис І/852-889/
• Княз Владимир – Расате/889-893/
• Симеон І Велики/княз 893-913, цар 913-927/
• Цар Петър І/927-970/
• Цар Борис ІІ/970-971/
• Цар Роман/977-997/
• Цар Самуил/997-1014/
• Цар Гаврил Радомир Роман/1014-1015/
• Цар Иван Владислав/1015-1018/

680 г. краят на лятото. Поход на Константин IV Погонат (668–685) срещу българите в Онгъла. Битката при Онгъла завършва с разгром на византийската войска.

680 г. есента – началото на 681 г. Българите преминават Дунава и се настаняват в местността около Плиска. След като покоряват околните славянски племена, българите започват нападения в Тракия.

681 г. Мирен договор между Византия и Българското ханство. (Според някои историци походът и мирният договор са в една и съща година – 680 ).

700 или 701 г. Хан Аспарух загива във война срещу хазарите. Погребан е в специален гроб с въоръжението си и съкровище във Вознесенка, днес квартал на гр. Запорожие в Украйна.

701–718 г. (по други данни 700-721 г.) Управление на хан Тервел.

705 г. Договор между хан Тервел и Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) (685–695, 705–711). Хан Тервел подкрепя с 15 000 войска Юстиниан ІІ Ринотмет в усилията му да се върне на престола. В знак на благодарност Юстиниян II Ринотмет нарежда да се постави статуя на хан Тервел на хиподрума. На хан Тервел е дадена втората по значение във Византия титла “кесар”,  като той полага клетва за вярност към императора (във връзка с титлата съществува предположение, че Тервел приема християнството). Хан Тервел получава и областта Загоре.

717 г. лятото – есента на 718 г. Константинопол е обсаден от арабите по суша и по море. През зимата българската войска ги блокира по суша и ги разгромява, като избива 22 000 араби. На 15 август 718 г. арабската обсада на Константинопол е прекратена. Отхвърлена е арабската опасност над Югоизточна Европа. Победата на Тервел има широк отзвук сред съвременниците.

721–738 г. На българския престол е хан Кормисош от рода Вокил.

738–753 г. Управление на хан Севар, последен владетел от рода Дуло.

760–763 г. Управление на хан Телец от рода Угаин, Убит при преврат.

766 г. 40-дневно управление на хан Умор от рода Вокил. Убит при преврат.

766–767 г. Кратко управление на хан Токту. Убит при преврат.

767–768 г. Управление на хан Паган. Склонен е на мирни преговори с император Константин V Копроним. При опит за бягство в Константинопол е убит.

768–777 г. Управление на хан Телериг.

775 г. С хитрост хан Телериг успява да залови и обезвреди византийските поддръжници сред българската и славянската аристокрация.

777–803 г. Управление на хан Кардам. България започва да излиза от вътрешната криза.

803–814 г. Управление на хан Крум.

805 г. Окончателно ликвидиране на Аварския хаганат от българите и разширение на българското ханство на северозапад (Банат, Трансилвания). Присъединяване на авари, панонски българи, както и на славянските племена тимочани, браничевци, абодрити, населяващи земите при Средния Дунав.

808 г. краят. Българите разбиват византийски отряд при р. Струма, пренасящ заплатите на войските в областта, отнети 1100 литри злато (около 72 000 номизми) – т.нар. “Битка при Сяр”.

811 г. май. Силна византийска войска (около 70 000 души), предвождана лично от Никифор I Геник, се отправя на поход срещу България.  На 11 юли в крепостта Маркели, преди ромеите да навлязат в българските земи, е получено българско предложение за мир, което императорът отхвърля. На 20 юли, след като преодоляват съпротивата на два български отряда (първият 12 000, вторият 50 000 души) ромеите превземат и разграбват Плиска. Хан Крум подновява предложението си за мир, което е отхвърлено отново. На 23 юли ромеите се оттеглят от разрушената Плиска.

811 г. 26 юли. Хан Крум, с помощта на авари и славяни организира засада при Върбишкия проход, където ромеите претърпяват пълно поражение. Император Никифор I Геник е убит. За втори път след 378 г., когато император Валент загива при Одрин в битка с вестготите византийски император е убит в битка с варвари. Поражението на ромеите при Върбишкият проход е едно от най-тежките в историята на отношенията между двете страни. След битката хан Крум пие наздравица със славянските вождове с чаша, направена от черепа на Никифор.

813 г. 17 юли. Хан Крум с войските си е пред Константинопол. При стените на града Крум извършва жертвоприношения. Като условие за мир той иска да забие копието си в Златните врата, му се плати откуп от злато и коприна, да му се предадат наложници. При уговорената среща между двамата владетели ромеите правят неуспешен опит за убийство на хан Крум. Българските войски разграбват и опожаряват околностите на Константинопол и местностите по пътя към Адрианопол.

813 г. есента. Българите превземат Адрианопол. Част от населението на Адрианопол и околността е преселено в Отвъддунавска България. Сред тях е и бъдещият византийски император Василий І Македонец.

813 г. краят – началото на 814 г. Хан Крум изпраща 30-хилядна войска в Тракия. Заграбена е голяма плячка, пленени са около 50 000 ромеи, преселени в Отвъддунавска България. Започва подготовка за превземане на Константинопол. Изработва се обсадна техника, която трябва да бъде превозена с 5 000 коли, теглени от 10 000 вола.

814 г. 13 април. Хан Крум умира.

814–831 г. Управление на хан Омуртаг.

815 г. Между България и Византия е сключен 30-годишен мир. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Договорът има 11 точки. Първата от тях определя границата, започваща при Девелт край днешен Бургас, минаваща по известния окоп Еркесия, пресичаща Марица, северно от Харманли, покрай Узунджово, и завършваща до върховете на Източните Родопи, като Загоре остава за България. Втората точка от договора организира размяната на византийски военнопленници с част от славянското население от пограничните области. Останалата част от надписа е загубена.

831–836 г. Управление на хан Маламир, най-малкият син на Омуртаг.

836 г. Превземането на Филипопол.

836–852 г. Управление на хан Пресиян, ”владетел на многото българи”, племенник на хан Маламир.

837-839 г. Кавхан Исбул предвожда войска в помощ на въстанието на славянското племе смоляни, превземане на крепостта Филипи, присъединяване на славянски племена от Македония към България.

България при княз Борис І:

852 г. Начело на ханството застава хан Борис. Българско пратеничество при Людовик Немски (840–876) в Майнц, известяващо за смяната на престола и за продължаване на добрите отношения между двете страни.

863 г. есента. В българските земи настъпва суша, глад, страната е разтърсвана от земетресения. Византия започва война с България.Българите са победени. Между двете страни е сключан т.нар. “дълбок мир“. Условия на мира – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. На България е върната областта Загоре без пристанищата Месемврия и Анхиало.

863 краят или началото на 864 г. Хан Борис се покръства и приема името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил III (842–867). С това той става и “духовен син” на византийския император. Първоначално в кореспонденцията с Византия е титулуван като “архонт”. По-късно приема и славянската титла “княз”, което може да се тълкува като скъсване с българската езическа традиция. Начало на масовото покръстване на българи и славяни.

865 г. Бунт на 52 български боляри от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове.

870 г. 4 март, император Василий І приема участниците в събора. В присъствието на български представители (кавхан Петър, ичиргу-боила Стасис, кан-богатура Сондоке, кан-таркана Илия, сампсисите Пресиян и Алексей Хунол) се решава въпросът за принадлежността на Българската църква към Константинополската патриаршия.

870 г. В България пристига ръкоположеният от константинополския патриарх Игнатий за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан) заедно с няколко епископи и други византийски презвитери и монаси. Следващите архиепископи до 918 г., Сергий, Григорий и Леонтий са българи и са избрани от Синода на Българската архиепископия. Постепенно изграждане на Българската архиепископия по подобие на Константинополската патриаршия. Сведения за седем епископства (Доростолска, Плъвдивска, Средечка, Охридска, Брегалнишка, Моравска, Провадийска). Седалище на главата на Българската църква става Дръстър, стар християнски религиозен център.

889–893 г. Управление на княз Владимир Расате.

893 г. есента. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

893–927 г. Управление на цар Симеон (роден около 863–864 г., наречен по този повод “син на мира“).

894–896 г. Българо-византийска война. Под натиска на василиопаторът Стилиан Зауцас, тъст на императора, правото да събират митата от българските стоки е закупено от Козма и Ставракий, двама търговци от Атика, като тържището е преместено от Константинопол в Солун. Това е удар върху българската търговия и пречка за развитието на търговските връзки между двете страни.

917 г. 20 август. Победа на българите в битката при р. Ахелой. Византийската армия, командвана от доместик Лъв Фока е изтласкана към морето от тежката конница на българите, по-голямата част от ромеите са посечени.

921 г. След продължителна обсада българите превземат Адрианопол.

924 г. Война със Сърбия и присъединяването й към България.

927 г. 27 май. Цар Симеон умира от сърдечен удар.

927–970 г. Управление на цар Петър.

927 г. началото на октомври. Във Влахернския дворец в Константинопол Петър подписва 30-годишен мирен договор (дълбок мир). Уточнява се границата. Потвърждава се титлата  на българския владетел “василевс” на българите, но по специална формулировка, при която отпада частта “поставен от Бога“, което според ромеите означава, че титлата му е дадена по благоволението на Византия и той е “духовен син” на византийския император. Под натиска на император Роман Лакапин Константинополската патриаршия признава патриаршеската титла на досегашния български архиепископ Леонтий, но Българската патриаршия остава под нейната каноническа зависимост. Договорът предвижда също размяна на пленници, установяване на границата според договорите от 896 и 904 г., както и плащането на годишен данък от страна на Византия.

968 г. лятото. Поход на киевския княз Светослав в източните български земи с войска от 60 000 души. Разбита е 30 000 българска войска. Превзети са 80 крепости в Североизточна България. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар, по-късно се замонашва се и се оттегля в манастир.Светослав се оттегля поради опасност от нападения на печенеги над руската столица Киев.

996 г. Победа на Самуил при Солун. При тази битка е пленен Ашот, син на солунския дук Григорий Таронит, който по-късно се жени за Мирослава, дъщеря на Самуил и е изпратен за управител на Драч. Българските войски навлизат в Южна Гърция, стигат до Пелопонес, на връщане са разгромени при р. Сперхей (близо до Термопилите) от новия солунски дук Никифор Уран.

1014 г. 29 юли. Битка при с. Ключ, поражение на българите, 15 000 войници са ослепени (по други сведения 14 000). Василий II получава прозвището Българоубиец (Булгароктонос).

1014 г. 6 октомври. Цар Самуил умира, след като вижда ослепените войници.

Парола: 681


VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 8.9/10 (12 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +4 (from 4 votes)
Подготовка за писмено изпитване - ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО, 8.9 out of 10 based on 12 ratings

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *