Под 6-годишна възраст децата трудно разграничават реалността от фантазията, защото за тях е твърде неясна границата между истината и измислицата . След 6-ата година, обаче те вече са наясно по въпроса и когато лъжат, казват кой родител обичат повече . След това при извършена беля за да не разочароват родителите си или за да избегнат наказание пак прибягват до лъжа.При чувство за вина най-често прибягват до лъжа децата на много строгите и взискателни родители .Затова най-големи лъжци сред децата се наблюдава в семейства с много големи очаквания от тях .Друг фактор е стресът , който изживяват при изпълнението на трудни задачи,особено в училище , което  определя лъжливата им реакция , като предизвикана от околната среда .Лъжата ,с малки изключения, трябва да се приеме  като затруднение или проблем за детето .Много малко са изключения , когато децата , отървали се от неприятна ситуация чрез лъжа , я превръщат в навик и започват да лъжат системно .Лъжата е изключително заразителна и децата лесно я копират и то много често за съжаление от родителите (колко е невинно:”Кажи по телефона , че ме няма!”). Много деца лъжат наивно и лесно могат да бъдат разкрити . На една малка част от тях изкусната лъжа им се отдава и те остават рафинирани лъжци за цял живот.

Източник: http://3ou-tg.ucoz.ru

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *