За да е успешна една образователна система, учителите в нея трябва да са свободни! Свободни да избират методите, похватите, времето, начина и всички условия, за да са полезни за тези, които зависят от тях – за децата! Да са освободени от бюрокрацията, която буквално ги задушава в България, но и да са с освободено съзнание, освободено от митове.

Ако някой ви каже, че има точна рецепта, по която да се поправи дадена образователна система, това ще е пълна лъжа. Няма такава! Училището трябва да е такова, че да движи напред обществото и икономиката, да създава кадри, готови за живота.

Учителят не може да чака тези над него да измислят идеалния начин. Той трябва да действа! Какво толкова може да стане, ако си позволи своеволието да преподава по необичаен или неустановен до този момент начин?! Най-много да го уволнят! Да, но кой ще дойде?! Учителската професия не е никак привлекателна в България. Шепа ентусиасти, голяма група достопочтени учители пред пенсионна възраст и друга част заблудени и неориентирани кадри представлява в момента учителското съсловие.

Образователната ни система трябва да е отражение на историята, на ценностите ни като народ, а доверието в учителя –  да е високо.

За съжаление, учителят да се отърве от някои митове, заседнали като дамоклев меч в работата му, все още е трудна работа.

Идеята в един клас да се делят децата на групи – по-добри по български, по-добри по математика, е пагубна за всяко едно дете. В момента, в който обясниш на някого, че не е добър в нещо, не можеш да очакваш никакви резултати.

Да смяташ, че децата, на които е по-трудна дадена материя (така наречените изоставащи деца) дърпат назад тези, които са по-напред, също е мит.

НАУЧАВАНЕТО НА НЕЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТАЛАНТА, А ОТ ТРУДА, КОЙТО Е ПОЛОЖЕН!

Как да ги научим да работят и да се борят, като им казваме, че не стават?! Не е ли по-добре да ги научим да работят заедно, да обменят информация.

Не! Учителят не прави това! Изпраща по-добрите на състезания да печелят медали, които после се блъскат в лицата на тези, които не са покрили критериите.

Мит е да се смята, че конкурентната среда създава добър климат и квалифицирани за живота кадри! Не, не е така! Конкурентната среда убива малко по малко – първо желанието за учене, после оказва отражение в характера и амбициите на всяко едно дете. Как ще ги подготвим за живота, като още от най-ранна възраст им се обяснява дори и индиректно, че не стават?!

Да, колко удобно е да се работи с една шепа деца, а на останалите да се обяснява, че трябва да учат повече и да се стараят, но все пак… те не са като останалите. Да наградим медалистите, а останалите да гледат! И лека полека децата се научават, че те не са достатъчно добри, от тях нищо не зависи…

Учителят, първо, трябва да си даде сметка колко е важен в живота на всеки един свой ученик и да промени поведението и начина си на изразяване. Да цени различията, напредъка на всеки един ученик поотделно и сътрудничеството между тях. Да не чака крайния резултат, а да създава постоянен напредък. Не медала е важен, а пътя до личното удовлетворение.

Промяната в образованието трябва да започне от учителя. Съвременният учител трябва да е мотивиран и непрекъснато да търси новото. Да не се плаши да излиза извън границите. Да познава поколението, на което преподава. Да работи в групи със своите колеги. Да се обърне към технологиите и да намери своя начин. Когато един урок излезе извън границите на общоприетото, ученикът е различен – той мисли критично, той твори, той търси информация, той живее, а не вегетира из класната стая.

Няма никакъв смисъл да се цитира учебникът наизуст. Всеки учител с малко повече стаж ще ви каже, че пълният отличник не е задължително щастливецът в живота. Необходимите знания не са в учебника, а в това, което всяко едно от децата е придобило по време на ученето.

Каква всъщност е крайната цел на всеки един учебен предмет? Ще ви кажа! Да се прилагат концепции, да се решават проблеми, да е функционално наученото, а не да се повтарят заучени отговори.

Искам децата ми, които са част от българската образователна система, да умеят да разговарят на различни теми, да познават световните култури, да изграждат свое собствено становище по определени проблеми, но и да уважават различното. Искам да знаят как работи светът в различните му аспекти. Да имат идентичност, но и да са граждани на света. Да имат изградени навици, да са възпитани, да изградят умения за учене през целия си живот, да са трудолюбиви и с нагласата да дадат своя принос за обществото. Да, искам всичко това да им се случи, но не мога да гарантирам, че ще се получи.

Като учител обаче ще направя всичко възможно учениците ми да са подготвени за бъдещето, но не като печелят медали, изкарват високи оценки или очакват някакъв щастлив край, а като се подготвят за предизвикателствата на живота, пред които ще се изправят.

 

Автор: Божана Михайлова

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 8.5/10 (6 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +3 (from 3 votes)
Промяната в образованието започва от учителя, 8.5 out of 10 based on 6 ratings

1 Comment

  • В.Стоянова каза:

    Браво,Божана! Всички го знаем, но учителят има ли свободата да твори, затиснат от рамки и бюрокрация? Ти успяваш, учениците те боготвотят. Възхищавам ти се!

    VA:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    VA:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0 (from 0 votes)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *