Сонетът е стихотворение от четиринадесет стиха, при което отделните стихове се групират в строфи според няколко модела. Така нареченият италиански сонет започва с две четиристишия (катрени) и следващите ги две тристишия (терцети). Ако сонетът е царски, то римите в първите две строфи са едни и същи, разположени обхватно. Римите в тристишията са или същите като в четиристишията, или се въвежда нова двойка с кръстосано или кръстосано-обхватно разположение. Еднотипното римуване на царския сонет обаче го прави твърде монотонен, затова се изисква голямо майсторство при подбора на римите. Така че въпреки многократното повтаряне на едно и също звукосъчетание все пак стихът да звучи оригинално. Тази особена трудност на царския сонет го е превърнала и в любим обект за устройване на състезания по поетическо майсторство. В обичайния си вид италианският сонет използва няколко двойки рими – три или дори четири, като все пак се смята за удачно, ако римите от първата строфа се прехвърлят и в следващите.
Т.нар. английски или шекспиров сонет представлява една дванадесетстихова строфа, разделена вътрешно на три четиристишия според трите римови двойки, разположени обикновено кръстосано, и заключително двустишие със съседно римуване.
Особена форма на поетическа схема представлява т. нар. сонетен венец – цикъл от петнадесет сонета, при които последният стих от първия сонет се появява като начален стих на втория и т.н. Последният сонет, наречен майсторски или магистрал, се състои от четиринадесетте повторени в предходните сонети стиха. Това означава, че разработката на темата в целия цикъл трябва да се разгръща особено планомерно, така че в магистрала отделните лайтмотиви (водещи мотиви) да се съчетаят в специфичната за сонета тематична разработка, за която ще поговорим след малко.