С всяка изминала учебна година в класната стая се появяват иновации и технологии, които променят живота в училище.
Цифрова трансформация в класната стая
Днешните ученици се готвят да влязат в глобална работна сила, която преживява масивна цифрова трансформация. Тази промяна подтиква много училища да променят начина си на мислене не само за това какво учениците трябва да научат, но и как трябва да се учат.
Цифровата трансформация в класната стая не може да се случи без високоскоростна интернет връзка. Поради тази причина учениците почти навсякъде вече имат достъп до интернет в училище.
Педагозите използват тази технология, за да разширят обхвата на традиционното преподаване в класната стая. Учителите могат да използват софтуер, за да помогнат на учениците си да персонализират ученето, така че всеки ученик да може да напредва с темпото, което е подходящо за тях, а не само да преподава на учениците в средата на класа. Те могат да свържат своята класна стая с други класни стаи в отдалечени части на страната чрез видео на живо, за да работят по съвместни научни експерименти или да научат за много различни общности от техните собствени. Те могат да изследват музейни колекции от световна класа и да изучават първични ресурси от основните исторически събития. Те могат да използват виртуалната реалност, за да се потопят в културни обекти в страната или по света.
Подобряване на резултатите чрез анализ на данни
Компаниите използват анализи на данни за проследяване на операциите, продажбите, маркетинга и клиентското изживяване. Училищата могат също да използват анализи за проследяване на ефективността и подобряване на резултатите. Чрез анализиране на данните, събрани чрез използването на технологии от учениците в класната стая, учителите могат да разберат по-добре какво е необходимо на учениците.
Анализът на данните не замества професионалната проницателност на учителите, но той им предоставя нещо много ценно – време.
Проблеми при дигитализирането на образованието
Преподаването в днешните класни стаи чрез цифрова форма изисква промяна в парадигмата на преподавателите и администраторите. Обучените учители съвсем не са достатъчно. Начинът, по който се обучават, не винаги им помага. Свикналите с по-традиционни методи преподаватели се нуждаят от време и специфичен начин на преподаване. Имат нужда на практика да видят, да изпробват и да се уверят в пригодността на определените ресурси.
Само защото могат да качат видео в социалните мрежи, не означава, че са в състояние да използват ефективно технологиите в класната стая. Много учители биха искали да използват повече дигиталния тип обучение, но просто нямат професионален опит и се страхуват да подложат авторитета си под съмнение. Трудно е да се работи с технологии пред днешното поколение, ако това е една неизследвана територия за теб. Голяма част от преподавателите търсят помощ от свои колеги.
Цифровата трансформация в класната стая изисква културна промяна в допълнение към технологичните такива. За училищата може да е трудно да приемат, че е необходимо да пренасочат средства от по-малко ефективни практики, за да инвестират в технологии. За да помогне на училищата да преминат през този преход, Министерството на образованието стартира специална програма, посредством която учителите да преминат през дигитални обучение.
Устройство във всяка ръка?
Все по-често се търсят варианти в училищата да се осигуря на всеки ученик таблет или лаптоп. Подобни инициативи не минават без спорове и дискусии в обществото. Възниква и въпросът – дали технологичните компании работят в интерес на образованието, или в интерес на продажбите?
Естествено закупените устройства е редно да се използват само по време на учебния процес, за да се предоставят на учениците нови, смислени начини за ангажиране с учебната програма. По този начин ученикът се превръща от пасивен потребител в дигитален създател. В тези класни стаи учениците използват технология за създаване, общуване, решаване и споделяне. Те разкриват голямо разнообразие от подходи, които ученикът може да използва, за да демонстрира своите знания и да постигне целите, поставени по време на учебния час.
Не на последно място са поставени и страховете на някои педагози и родители, които се тревожат, че училищата могат да подхранват технологичните пристрастявания. Важно е обаче да се прави разлика между използването на технологиите за отдих и за образование. Учениците могат да използват и личните си устройства в часа, което определено създава различна творческа атмосфера. Контролът идва от родители и учители, а не от самите деца. Те трябва да са достатъчно ангажирани и провокирани, за да не губят време, втренчени в телефоните си.
Те трябва да са достатъчно ангажирани и провокирани, за да не губят време, втренчени в телефоните си.