От малки в децата се създават навици за съревнование. В ранните си години те много държат на честната игра. По-късно, при игра с други деца стремежът за победа надделява над все още неукрепналите морални устои и децата започват да лъжат и мамят. Ако този вреден навик не се прекъсне един път завинаги, детето бързо свиква с определението лъжец или мошеник.. Децата започват да лъжат или да си измислят собствени правила, когато играта е твърде сложна, за да могат да се справят лесно. Измамата е един защитен механизъм, който се ползва от детето, когато е подложено на натиск, иска да се самоизтъкне, имитира някого или на всяка цена желае да постигне нещо. Най-често те чувстват, че нямат друг начин за изход от конкретната ситуация.В редица случаи за тях крайният резултат е много по-важен отколкото средствата, с които се постига. Срещу всяка измама родителите трябва да водят непримирима борба. Прикриването или омаловажаването на измамни прояви у детето има лоши последствия.
Източник: http://3ou-tg.ucoz.ru