За някои деца ходенето на училище е свързано със страх или паника,
означавана като изолирана тревожност. Тази негативна реакция засяга около 5% от всички момчета и момичета и е най честа при 6-7 годишните и 10-11 годишните. Причините не винаги са лесно установими. Най-често доминират психологични фактори (страх, депресия), социални предпоставки (липса на приятели, чувство, че са игнорирани от връстниците си), обстоятелствени причини (неправилно създадено отношение в семейството към училището). Някои деца живеят с представата, че училището прилича на затвор с много строг режим, а учителят е надзирател, които жестоко наказва. Много родители често грешат с изрази като: ,,Ще видиш като тръгнеш на училище” или
,,Тебе само там ще те оправят”. Децата са много изобретателни в желанието си да не отидат на училище. Те се оплакват от стомашни болки, повръщане, главоболие. В ролята на болни те талантливо създават представата за сериозно неразположение и много родители трудно разбират истинската причина. В такива случаи най-доброто решение е пълно съчувствие и съдействие. На детето се предлага почивка, като се подтиква към любима игра или занимание.Ако то е заиграе активно и липсват явни белези на неразположение (безинциативност, отпадналост, побледняване, температура и др.) става ясно поне желанието да се ходи на училище. Има деца, които директно отказват да ходят на училище. Други отиват и в училище разиграват проявите на ,,Заболяването”. Има и Кръшкачи, които се пилят по училище и игрищата.