Наглед невинни детски странности често се омаловажават от родителите, но в действителност те могат да бъдат начални прояви на сериозни нервни разстройства. За съжаление родителите най-често реагират в двете крайности, но много рядко правилно, като или не забелязват странностите в поведението на детето си, или ги приемат за незначителна или временна проява. Правилното поведение задължава всеки родител постоянно да контролира поведението и постъпките на собственото си дете, като не забравя, че то е самостоятелен индивид, с типични особености и не е задължително да прилича във всичко на другите деца. Родителите трябва да оценяват поведението на децата си. Като винаги се съобразяват с тяхната възраст. Няма семейство без проблеми с децата. Същественото е, доколко детската проява засяга правилното развитие, учение и общуване на детето и дали тя е причина за коренни различия в поведението му в сравнение с другите деца. Първият въпрос, на който трябва да отговорят родителите, е, дали вината за проявите на детето им не е у тях. Дали са добри родители, които са добър пример за детето си и дали са създали благоприятна атмосфера за развитието му.
При оценката на различните поведенчески отклонения у децата не е без значение генетичното предразположение и затова много често изниква въпросът има ли „родени престъпници”? Когато се коментират криминални прояви у едно дете успоредно с възпитанието, средата и неговия характер се търси и влияние на наследствения фактор. В действителност „родени убийци” няма, защото поне за сега няма открит ген на убиец. Има, обаче, деца, отглеждани сурово, чиято чувствителност е притъпена и у които липсва състрадание. Някои от тях са подходящи да станат строги пълководци или изтъкнати представители на закона, но също така лица с такъв характер могат да се превърнат в престъпници. Жестоките наказания, издевателства, алкохолизмът и побоищата в семейството формират дълбоко недоволство у детето и скрита готовност за жестоко отмъщение. Някои от тези деца със злоба късат крилата на пеперудите и мъчат буболечките. По-късно с брутална изобретателност издевателстват над домашните любимци. Истинско удоволствие им доставя да предизвикват болка у по-слабите у тях. По-късно те изнасилват без угризение и лесно посягат на чуждия живот. Обикновено пътят до голямото престъпление те изминават почти незабележимо за родителите и околните, защото остава прикрит от по-затворения характер. За тях най-често се казва „беше кротко дете”.